17 окт. 2020 г., 08:52

...щом в подмолите зимата притихне. 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
268 3 2

Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа  погъделичка.

Изви се иззад облака сънливата,
дъга, в реката нарисува нежност
Пролази облак и душата, сивата,
на есента изплака неизбежност.

А вятърът озърна се нервирано -
небето не успява да усмихне.
Усмивката е трудна за намиране,
щом в подмолите зимата притихне.


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??