Patrizzia (Надежда Ангелова)
2043 18072
17.10.2020 г., 8:52 ч.

...щом в подмолите зимата притихне. 

  Поезия » Пейзажна, Друга
219 3 3

Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа  погъделичка.

Изви се иззад облака сънливата,
дъга, в реката нарисува нежност
Пролази облак и душата, сивата,
на есента изплака неизбежност.

А вятърът озърна се нервирано -
небето не успява да усмихне.
Усмивката е трудна за намиране,
щом в подмолите зимата притихне.


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, от сърце!
  • "щом зимата в подмолите притихне." Съвсем навреме пристига тази твоя творба. Платаните са чинарите, нали. Погаделичка ме и мен този нервиран вятър..усмихна ме. Не знам защо. Може би защото така готино си го нарисувала.
  • "Усмивката е трудна за намиране...", но не и с твоята поезия🌹
Предложения
: ??:??