18 июл. 2019 г., 13:24

Щрих върху платно, затиснато от порцеланова чаша

871 2 4

Бе сам прекрасният Адам.

Залязваше копнежът на Луната

да скита вечно с него. Там,

където близостта е в сетивата.

 

Загледан в забраненото от Бог,

потъркваше Адам разсеяното си ребро,

докато умуваше: “за бога, как

понася битието си това стебло?”.

 

Едва тогава Ева се роди,

за радост, най-голяма, на змията.

Бе време някого да изкуши.

Да опознае любовта ѝ към земята.

 

Пълзеше. Към създаденото за добро.

И въздухът от ужаса крещеше.

Обсипаното с плод дърво

съвсем спокойно си растеше.

 

* подарено

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Росалина, Благодаря Ти!
  • Еха, какво ли би било ако липсваше дори един елемент от райската градина?!? Змията вероятно щеше да е заменена с невестулка, а ябълката с нар. Неизбежното щеше ли да е предотвратено?!? Не вярвам! Дори без Ева, Адам щеше да посегне и да вземе забранения плод все някога - от разсеяност, от мързеливо съзерцание, затова, че ябълката се е търкулнала до него...Оригинален стих! Превъзходен галоп към библейските картини!
  • Ани, възхищения... Благодаря Ти!
  • Ами да, предназначението на ябълковото дърво е да дава плод, на Адам да не бъде сам. На Ева да радва окото. А змията... змията просто знае кога да излезе под камъка.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...