24 сент. 2007 г., 16:40

Щях

1K 0 41
 
                    



                      Ще облека душата  с  весели одежди,
                      сърцето ще закича с пеперудени криле,
                      отново с вятъра ще поиграя нежно,
                      ще целуна всяко мъничко цветче.

                      Щях. Но толкова съм натъжена -
                      отеснели дрехите, не мога да ги облека,
                      с тъга отронвам и една  сълзица
                      за пречупените, овехтелите крила.

                      От съдбата ще измоля нови дрехи,
                      от ангелите ще получа дар-крила
                      и отново волно, с радост ще политна
                      от цвят на цвят да сбирам красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...