24 сент. 2007 г., 16:40

Щях

1K 0 41
 
                    



                      Ще облека душата  с  весели одежди,
                      сърцето ще закича с пеперудени криле,
                      отново с вятъра ще поиграя нежно,
                      ще целуна всяко мъничко цветче.

                      Щях. Но толкова съм натъжена -
                      отеснели дрехите, не мога да ги облека,
                      с тъга отронвам и една  сълзица
                      за пречупените, овехтелите крила.

                      От съдбата ще измоля нови дрехи,
                      от ангелите ще получа дар-крила
                      и отново волно, с радост ще политна
                      от цвят на цвят да сбирам красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...