24.09.2007 г., 16:40

Щях

1K 0 41
 
                    



                      Ще облека душата  с  весели одежди,
                      сърцето ще закича с пеперудени криле,
                      отново с вятъра ще поиграя нежно,
                      ще целуна всяко мъничко цветче.

                      Щях. Но толкова съм натъжена -
                      отеснели дрехите, не мога да ги облека,
                      с тъга отронвам и една  сълзица
                      за пречупените, овехтелите крила.

                      От съдбата ще измоля нови дрехи,
                      от ангелите ще получа дар-крила
                      и отново волно, с радост ще политна
                      от цвят на цвят да сбирам красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...