Sep 24, 2007, 4:40 PM

Щях

  Poetry
1K 0 41
 
                    



                      Ще облека душата  с  весели одежди,
                      сърцето ще закича с пеперудени криле,
                      отново с вятъра ще поиграя нежно,
                      ще целуна всяко мъничко цветче.

                      Щях. Но толкова съм натъжена -
                      отеснели дрехите, не мога да ги облека,
                      с тъга отронвам и една  сълзица
                      за пречупените, овехтелите крила.

                      От съдбата ще измоля нови дрехи,
                      от ангелите ще получа дар-крила
                      и отново волно, с радост ще политна
                      от цвят на цвят да сбирам красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...