...щъркелово вързопче с пролет...
Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя.
Къде е ранозрейната ти есен?
Оная. С лък на Паганини.
Голи клони. И една обесница.
Сам - сама. Прелива чаша вино.
Забравих ли? Да бях те допълзяла.
Реката дири слънчеви послания.
Пъртината към мен блести. Но ялово.
Пусни едно. Сърцето ми да хване.
На сянката удобната представа.
И към небето витата и стълба.
Посятото не винаги остава.
Надеждата я изкълвава гълъб.
И студ нозете и сковава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
