Накъде ме поведе без път и посока,
накъде посред низ полудели треви -
тук ще срещнем стрък разцъфнала пролет
и калинка със детски разпилени мечти.
И несбъднат вековен копнеж ще извика
неизплакана още горчива сълза.
Стой при мен - аз във себе си крия
необятната сила на слаба жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.