Jul 31, 2008, 12:55 PM

Сила 

  Poetry » Love
738 0 9
Накъде ме поведе без път и посока,
накъде посред низ полудели треви -
тук ще срещнем стрък разцъфнала пролет
и калинка със детски разпилени мечти.
И несбъднат вековен копнеж ще извика
неизплакана още горчива сълза.
Стой при мен - аз във себе си крия
необятната сила на слаба жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??