Силата на слабия
Силата на слабия
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг
и клъвваше по някоя трохичка.
Озърташе се – придобит недъг,
когато се страхуваме за всичко.
Тежеше хлябът. Бе врабецът сам.
И беше невъзможно да го вдигне.
Понякога късметът е голям –
остава там, където ни застигне.
Но изведнъж се появи врагът,
приел видът на куче изгладняло.
Двубоят бе с предизвестена смърт,
а бягството, единствена реалност.
Но вместо да изхвръкне начаса,
врабчето придоби незнайна сила.
И ядно клъвна кучето в носа.
И пак. И пак. Отчаяно. Без милост.
Внезапно стреснат песът изквича,
подви опашка после и побягна.
Едно врабче доказа на света,
че битката за хляба... няма равна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
