Силен, но уви!
Нещо вътре в гърдите ми се свива...
Трепери, сякаш е премръзнало от студ...
В ума ми въпроси хиляди преливат...
С надежда чакам да се върнеш тук...
А времето забързано минава,
не чака нито миг дори...
Ти в миналото ми остана...
Дори не каза "СПРИ!"...
В живота винаги така се случва,
губиш тези, за които много те боли...
Едва когато душата се пречупва,
разбираш, че бил си силен, но уви!
© Донна Илиева Все права защищены