20 сент. 2013 г., 21:28

Ситуация

608 0 3

Дрехите не ми говорят

и не искат да ги нося.

Гребенът с косите спори -

имал някакви въпроси.

 

Телевизорът нехае

и не може да ме гледа.

Радиото - едно си знае -

пее гръмко... за съседа.

 

Тенджерите в хор потракват -

щели утре да стачкуват,

а пералнята проплаква -

писнало ù да робува.

 

Друга моят мъж си хвана.

Дъщерята не ме слуша.

Ходя си неприласкана

вече месец... пълна суша.

 

Всичко някак се закучи.

Уж бях все покорна, кротка...

а сега общувам с кучето

и със вярната си котка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...