20 сент. 2013 г., 21:28

Ситуация

607 0 3

Дрехите не ми говорят

и не искат да ги нося.

Гребенът с косите спори -

имал някакви въпроси.

 

Телевизорът нехае

и не може да ме гледа.

Радиото - едно си знае -

пее гръмко... за съседа.

 

Тенджерите в хор потракват -

щели утре да стачкуват,

а пералнята проплаква -

писнало ù да робува.

 

Друга моят мъж си хвана.

Дъщерята не ме слуша.

Ходя си неприласкана

вече месец... пълна суша.

 

Всичко някак се закучи.

Уж бях все покорна, кротка...

а сега общувам с кучето

и със вярната си котка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...