20.09.2013 г., 21:28

Ситуация

604 0 3

Дрехите не ми говорят

и не искат да ги нося.

Гребенът с косите спори -

имал някакви въпроси.

 

Телевизорът нехае

и не може да ме гледа.

Радиото - едно си знае -

пее гръмко... за съседа.

 

Тенджерите в хор потракват -

щели утре да стачкуват,

а пералнята проплаква -

писнало ù да робува.

 

Друга моят мъж си хвана.

Дъщерята не ме слуша.

Ходя си неприласкана

вече месец... пълна суша.

 

Всичко някак се закучи.

Уж бях все покорна, кротка...

а сега общувам с кучето

и със вярната си котка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...