9 янв. 2011 г., 13:30  

Сивият замък

1.9K 0 4

В цитаделата на крепостта

Облечен в пълнолуние

Издига черно-сив ръка

Нагоре замъкът - безмълвие

 

От амбразурите за враг

Следят окръглени очите

На заредени до критичен праг

Оръдия прикрити

 

Наоколо е хоризонт

За достъп - лунната пътека

От вятъра с протяжен стон

Проскърцват панти и резета

 

Безбрежно гладка тишина

Опира хълбок на стените му

Живее с утрото и със нощта

Побелял   

От птиците на тръгване

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...