Jan 9, 2011, 1:30 PM  

Сивият замък

1.9K 0 4

В цитаделата на крепостта

Облечен в пълнолуние

Издига черно-сив ръка

Нагоре замъкът - безмълвие

 

От амбразурите за враг

Следят окръглени очите

На заредени до критичен праг

Оръдия прикрити

 

Наоколо е хоризонт

За достъп - лунната пътека

От вятъра с протяжен стон

Проскърцват панти и резета

 

Безбрежно гладка тишина

Опира хълбок на стените му

Живее с утрото и със нощта

Побелял   

От птиците на тръгване

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...