Jan 9, 2011, 1:30 PM  

Сивият замък

1.9K 0 4

В цитаделата на крепостта

Облечен в пълнолуние

Издига черно-сив ръка

Нагоре замъкът - безмълвие

 

От амбразурите за враг

Следят окръглени очите

На заредени до критичен праг

Оръдия прикрити

 

Наоколо е хоризонт

За достъп - лунната пътека

От вятъра с протяжен стон

Проскърцват панти и резета

 

Безбрежно гладка тишина

Опира хълбок на стените му

Живее с утрото и със нощта

Побелял   

От птиците на тръгване

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...