13 июл. 2024 г., 08:52

Сияйни мигове

781 0 0

Светлината блесна в утринта ранна, 
огря небето със златист покров. 
Дървета, пътеки, птиците странни 
разцъфват в лъчите, под нежния зов.

 

Полянки светят в багри, свежи, ярки, 
цветята пеят своята песен сладка. 
Слънцето грее, лятото се варди, 
а вятърът подканя в танц листата.

 

Звездите вечер водят ни в мечтите, 
луна ни пази с белия си взор. 
В природата намираме светлина и сила, 
а всяка искрица е дар и простор.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...