Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки,
цветята пеят своята песен сладка.
Слънцето грее, лятото се варди,
а вятърът подканя в танц листата.
Звездите вечер водят ни в мечтите,
луна ни пази с белия си взор.
В природата намираме светлина и сила,
а всяка искрица е дар и простор.
© Десислава Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
