13.07.2024 г., 8:52

Сияйни мигове

787 0 0

Светлината блесна в утринта ранна, 
огря небето със златист покров. 
Дървета, пътеки, птиците странни 
разцъфват в лъчите, под нежния зов.

 

Полянки светят в багри, свежи, ярки, 
цветята пеят своята песен сладка. 
Слънцето грее, лятото се варди, 
а вятърът подканя в танц листата.

 

Звездите вечер водят ни в мечтите, 
луна ни пази с белия си взор. 
В природата намираме светлина и сила, 
а всяка искрица е дар и простор.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...