13.07.2024 г., 8:52

Сияйни мигове

783 0 0

Светлината блесна в утринта ранна, 
огря небето със златист покров. 
Дървета, пътеки, птиците странни 
разцъфват в лъчите, под нежния зов.

 

Полянки светят в багри, свежи, ярки, 
цветята пеят своята песен сладка. 
Слънцето грее, лятото се варди, 
а вятърът подканя в танц листата.

 

Звездите вечер водят ни в мечтите, 
луна ни пази с белия си взор. 
В природата намираме светлина и сила, 
а всяка искрица е дар и простор.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...