Скица на поредната безсъница

29 апр. 2013 г., 18:30

Поэзия » Белые стихи

665 0 3

От балкона на надеждата

с крясък грозен отлетя

кукумявката квартална,

заселила се тук наскоро...

Във клюна си понесла е

навярно

поредната предала се душа...

А после – тишина

и късна зима...

Само вятърът нашепва стихове

с обречена тъга

и дисонансни рими...

Мачтите на дългите ми мисли

държат клепачите на съвестта

отворени до болка.

Препили с тъмното,

очите ми отронват

въздишки

с образи на минало...

И... чакам утрото,

за да забравя...