Скица на поредната безсъница
От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е
навярно
поредната предала се душа...
А после – тишина
и късна зима...
Само вятърът нашепва стихове
с обречена тъга
и дисонансни рими...
Мачтите на дългите ми мисли
държат клепачите на съвестта
отворени до болка.
Препили с тъмното,
очите ми отронват
въздишки
с образи на минало...
И... чакам утрото,
за да забравя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
