Apr 29, 2013, 6:30 PM

Скица на поредната безсъница

923 0 3

 

От балкона на надеждата

с крясък грозен отлетя

кукумявката квартална,

заселила се тук наскоро...

Във клюна си понесла е

навярно

поредната предала се душа...

А после – тишина

и късна зима...

Само вятърът нашепва стихове

с обречена тъга

и дисонансни рими...

Мачтите на дългите ми мисли

държат клепачите на съвестта

отворени до болка.

Препили с тъмното,

очите ми отронват

въздишки

с образи на минало...

И... чакам утрото,

за да забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...