Скица на поредната безсъница
От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е
навярно
поредната предала се душа...
А после – тишина
и късна зима...
Само вятърът нашепва стихове
с обречена тъга
и дисонансни рими...
Мачтите на дългите ми мисли
държат клепачите на съвестта
отворени до болка.
Препили с тъмното,
очите ми отронват
въздишки
с образи на минало...
И... чакам утрото,
за да забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
