29.04.2013 г., 18:30 ч.

Скица на поредната безсъница 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 3
748 0 3
От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е
навярно
поредната предала се душа...
А после – тишина
и късна зима...
Само вятърът нашепва стихове
с обречена тъга
и дисонансни рими... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Предложения
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
  • Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...
  • Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »