Няма кой да ни пожали,
сърца сиротни да смири.
Вечер вятърът ни гали
и бърше едрите сълзи.
Няма кой да ни пожали
по чужди пътища, земи.
Боси, гладни, недоспали
поемаме на път в зори.
Няма кой да ни прегърне
в радостни и жални дни.
Дните, прежните да върне,
надежда в нас да запламти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация