27.05.2017 г., 0:20  

Скиталци

649 5 0

                  Няма кой да ни пожали,

                  сърца сиротни да смири.

                  Вечер вятърът ни гали

                  и бърше едрите сълзи.

 

                  Няма кой да ни пожали

                  по чужди пътища, земи.

                  Боси, гладни, недоспали

                  поемаме на път в зори.

 

                  Няма кой да ни прегърне

                  в радостни и жални дни.

                  Дните, прежните да върне,

                  надежда в нас да запламти.

 

                  Някой ден..., но не! Едва ли,

                  ще зърнем пак онез' звезди!

                  Мъниста златни засияли

                  над родна стряха и гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...