18 нояб. 2008 г., 10:58

Скиташ се 

  Поэзия » Любовная
853 0 10
Скиташ се
По разголени черни пътища скиташ,
през разбитата есенна, пуста земя.
Криволичиш и падаш, и отново се вдигаш,
през мъгла и през дъжд от следнощна слана.
На устата ти има стаено проклятие
и една неизречена клетва пред Бог.
И главата наведена очаква разпятие...
Алилуя! Амин! – повтаряш до гроб.
Мен ли чакаш? Към мене ли търсиш пътека,
та се скиташ премръзнал, разкаян и сам?
Застани на ръба... аз ще дойда полека ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??