Скиташ се
Скиташ се
По разголени черни пътища скиташ,
през разбитата есенна, пуста земя.
Криволичиш и падаш, и отново се вдигаш,
през мъгла и през дъжд от следнощна слана.
На устата ти има стаено проклятие
и една неизречена клетва пред Бог.
И главата наведена очаква разпятие...
Алилуя! Амин! – повтаряш до гроб.
Мен ли чакаш? Към мене ли търсиш пътека,
та се скиташ премръзнал, разкаян и сам?
Застани на ръба... аз ще дойда полека
и ще почнем живота наново, оттам...
Пак поемаш по калния чер път... Мирише
на окапали листи и горчиви треви.
Изумрудено съмва в мен ново затишие
и сърцето с плач твойто име мълви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
