10 дек. 2007 г., 09:06

Скитник

1.1K 0 19

Дали ще намеря аз нейде отмора,

дали ще намеря за себе си бряг

далече от всичко, далече от хора

да спра моя жалък, скиталчески бяг?

 

 

 

 

Лети мойта лодка, навред в океана,

разсича вълните в безкрайната шир...

Понесла тъгата и мойте страдания,

обречена вечно да скита безспир!

 

 

 

 

 

Студена завеса прегръща земята

и спуска се гневно безмълвната нощ,

а моята болка крещи в небесата

и мрака разкъсва с отчаяна мощ...

 

 

 

 

Дали ще намеря аз късче отмора,

дали ще намеря за себе си бряг,

далеч от тъгата, далече от хора

да спра моя жалък скиталчески бяг?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...