10 дек. 2007 г., 09:06

Скитник

1.1K 0 19

Дали ще намеря аз нейде отмора,

дали ще намеря за себе си бряг

далече от всичко, далече от хора

да спра моя жалък, скиталчески бяг?

 

 

 

 

Лети мойта лодка, навред в океана,

разсича вълните в безкрайната шир...

Понесла тъгата и мойте страдания,

обречена вечно да скита безспир!

 

 

 

 

 

Студена завеса прегръща земята

и спуска се гневно безмълвната нощ,

а моята болка крещи в небесата

и мрака разкъсва с отчаяна мощ...

 

 

 

 

Дали ще намеря аз късче отмора,

дали ще намеря за себе си бряг,

далеч от тъгата, далече от хора

да спра моя жалък скиталчески бяг?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...