Dec 10, 2007, 9:06 AM

Скитник

  Poetry » Civic
1.1K 0 19

Дали ще намеря аз нейде отмора,

дали ще намеря за себе си бряг

далече от всичко, далече от хора

да спра моя жалък, скиталчески бяг?

 

 

 

 

Лети мойта лодка, навред в океана,

разсича вълните в безкрайната шир...

Понесла тъгата и мойте страдания,

обречена вечно да скита безспир!

 

 

 

 

 

Студена завеса прегръща земята

и спуска се гневно безмълвната нощ,

а моята болка крещи в небесата

и мрака разкъсва с отчаяна мощ...

 

 

 

 

Дали ще намеря аз късче отмора,

дали ще намеря за себе си бряг,

далеч от тъгата, далече от хора

да спра моя жалък скиталчески бяг?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...