Dec 10, 2007, 9:06 AM

Скитник

  Poetry » Civic
1.1K 0 19

Дали ще намеря аз нейде отмора,

дали ще намеря за себе си бряг

далече от всичко, далече от хора

да спра моя жалък, скиталчески бяг?

 

 

 

 

Лети мойта лодка, навред в океана,

разсича вълните в безкрайната шир...

Понесла тъгата и мойте страдания,

обречена вечно да скита безспир!

 

 

 

 

 

Студена завеса прегръща земята

и спуска се гневно безмълвната нощ,

а моята болка крещи в небесата

и мрака разкъсва с отчаяна мощ...

 

 

 

 

Дали ще намеря аз късче отмора,

дали ще намеря за себе си бряг,

далеч от тъгата, далече от хора

да спра моя жалък скиталчески бяг?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...