Сладостта на Знака
Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол
прилив, преминал през прага.
Той разсипва се в сладостта
на мига, чийто образ не бяга.
Даде сянка и плод, оживя,
без което не може душата.
С Теб намерихме Любовта.
Някъде. Някога. Сред нещата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Марко!
