18 авг. 2019 г., 14:45

Сладостта на Знака 

  Поэзия » Другая
780 2 9

 

Носиш изгрев със себе си,

с всичките му надежди,

както морето носи съдба

и създава чрез нея копнежи.

 

В светлината прелива от сол

прилив, преминал през прага.

Той разсипва се в сладостта

на мига, чийто образ не бяга.

 

Даде сянка и плод, оживя,

без което не може душата.

С Теб намерихме Любовта.

Някъде. Някога. Сред нещата...

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??