18.08.2019 г., 14:45 ч.

Сладостта на Знака 

  Поезия » Друга
806 2 9

 

Носиш изгрев със себе си,

с всичките му надежди,

както морето носи съдба

и създава чрез нея копнежи.

 

В светлината прелива от сол

прилив, преминал през прага.

Той разсипва се в сладостта

на мига, чийто образ не бяга.

 

Даде сянка и плод, оживя,

без което не може душата.

С Теб намерихме Любовта.

Някъде. Някога. Сред нещата...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??