18.08.2019 г., 14:45 ч.

Сладостта на Знака 

  Поезия » Друга
200 2 9

© Лина - Светлана Всички права запазени

Отеква прегръдката от думите ти.
Стопля. Като Светлина в открития тунел.
Притежание – не, то е за слабите, целуващи обратимите факти!
Спокойствие, от Онова, което ни осмисля като "Нас".
Изгревът отново ни посреща в милувката на кипналото, приготвено с Любов. Тихо моли пак небето да не заплаче, макар ...
  284 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи, Петя, Благодаря Ви!
  • Солта като символ на безсмъртие...
  • "С Теб намерихме Любовта.
    Някъде. Някога. Сред нещата..."

    Много ми хареса!
  • Благодаря, Марко!
  • Красиво !
    както морето носи съдба
    и създава чрез нея копнежи...
    Усещам лека тъга по отминалото лято .
    Поздрави !
  • А още по-хубаво е онзи, който носи изгрев да осъзнава какво носи... Благодаря, Веси, най-хубаво е човек да мечтае - успехът започва с мечата... Сърдечни поздрави!
  • Хубаво е да носиш изгрев... Размечтах се... Браво, Лина!
  • Приливът дава някому едно, отливът дава другиму друго. Може би романтиката е в това не да поддържаме крехкото равновесие, а в способността да осъзнаваме вечното движение. И да му се радваме. Благодаря, Гавраил Йосифов, че поспря на страничката ми.
  • Някъде,някога...романтика!
Предложения
: ??:??