2 нояб. 2011 г., 14:44

След 30 години

1.3K 0 0

Днеска се срещаме след трийсет години,

с коси посивели , с уморени лица,

хора сполучили или пък неуспели,

но всички с младежки сърца.

 

Всеки от нас ще разкаже на другите

какво е постигнал, в какво е успял,

дали благосклонна е била съдбата ,

или пък в трудности той е живял.

 

Не всички ще бъдат сред нас в този час,

ще чуем за радост и болки големи,

не сме вече предишният клас,

а хора със опит и помъдрели.

 

На нашата среща ние си спомняме

задружните весели ученически дни,

обещаваме си да не се забравяме,

да си помагаме дори и в беди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...