Днеска се срещаме след трийсет години,

с коси посивели , с уморени лица,

хора сполучили или пък неуспели,

но всички с младежки сърца.

Всеки от нас ще разкаже на другите

какво е постигнал, в какво е успял,

дали благосклонна е била съдбата ,

или пък в трудности той е живял.

Не всички ще бъдат сред нас в този час,

ще чуем за радост и болки големи,

не сме вече предишният клас,

а хора със опит и помъдрели.

На нашата среща ние си спомняме

задружните весели ученически дни,

обещаваме си да не се забравяме,

да си помагаме дори и в беди.