Днеска се срещаме след трийсет години,
с коси посивели , с уморени лица,
хора сполучили или пък неуспели,
но всички с младежки сърца.
Всеки от нас ще разкаже на другите
какво е постигнал, в какво е успял,
дали благосклонна е била съдбата ,
или пък в трудности той е живял.
Не всички ще бъдат сред нас в този час,
ще чуем за радост и болки големи,
не сме вече предишният клас,
а хора със опит и помъдрели.
На нашата среща ние си спомняме
задружните весели ученически дни,
обещаваме си да не се забравяме,
да си помагаме дори и в беди.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени