СЛЕД ПАРАДА НА ЕСЕННИТЕ АНГЕЛИ
За празника дойдох. Но късно беше.
Чистачът пода два пъти е мил.
Пералнята покривките въртеше –
с досадата от евтин водевил.
Ухаеше на мокро и на чисто.
И тъмно бе – като в запуснат храм.
Студът в скрежинки бавно се разлисти
и шепнеше, че няма път дотам.
Дотам където погледът ми спира
в поръбено от тишина небе,
и в сребърната лава на Всемира ...