След парада на есенните ангели
СЛЕД ПАРАДА НА ЕСЕННИТЕ АНГЕЛИ
За празника дойдох. Но късно беше.
Чистачът пода два пъти е мил.
Пералнята покривките въртеше –
с досадата от евтин водевил.
Ухаеше на мокро и на чисто.
И тъмно бе – като в запуснат храм.
Студът в скрежинки бавно се разлисти
и шепнеше, че няма път дотам.
Дотам където погледът ми спира
в поръбено от тишина небе,
и в сребърната лава на Всемира
си знам, че има обич – и без теб!
Прибрала съм крилете си отвчера,
За тази среща ти не бе готов.
И аз отказвам пак да те намеря –
щом вечно закъснявам от любов.
© Валентина Йотова All rights reserved.
