След последните люляци
Щом се свърши дъхът на последните люляци в бяло,
и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи,
ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов
ще се ражда съмнение бил ли си някога жив.
Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси,
и ще търсиш изписан в скалите приемлив ответ.
Ще узнаеш как може, поглеждайки някъде косо,
да пропуснеш най-важния отговор точно напред.
Отдалеч ще усетиш как вятъра милва тревите,
а от пориви гневни е паднал самотният бор,
ще приемеш духа му – единствено тялом превит е –
в тленността си остава от всички ни повече горд.
И по козя пътека тъгата ще дойде към тебе,
на кълбо ще се свие – същинска отровна змия!
Че си нужен за някого, даже до болка потребен,
ще прозреш, щом от тази отрова си смъртно пиян…
© Петя Павлова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Красиво!
-
Благодаря на всички!
-
Поезия!
-
Как добре и дълбоко си описала живота, на основата на просто едни бели люляци. Много философско погледнато - браво! Хареса ми много!
-
Cтрахотно!
-
Петя, пишеш страхотно. Ритъм, дълги редове, смисъл, картини.. Невероятно е. Завиждам 🙊💐🌹
-
Страхотна картина си нарисувала. И тези дълги редове. Много харесвам този начин на писане!
-
Петя, такава невероятна дълбочина и картинност има в твоята Поезия, че аз затаявам дъх, докато я чета, и сърцето ми започва да свети от възторг!!! ❤️ 🌈 ❤️
Респектираш с таланта си, момиче! -
Много красив стих! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
