9 сент. 2009 г., 13:43

След следващия хоризонт

883 0 3

В отговор на Весела ЙОСИФОВА

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958

 

 

И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,

и нещо друго има там.

(след следващия хоризонт)

И всяка следваща сънувана вълна,

а Някой никога не би останал сам.

 

Новото ми Аз. – Дали си Ти!?!

Нагърбено със чуждите съдби,

закърмено във облака от пясъци.

 

Има градове с фонтани, пълноводни,

гори със полъха на вятъра, и твари.

Зима бяла, но весело зелена.

... и платна недорисувани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • а Някой никога не би останал сам.

    !!!
  • Горят с полъха на вятъра платната недорисувани, приятелю! И зная, че не съм сама!
    Благодаря ти! От сърце!
    Ники...
  • И нещо друго, недоживяно, недорисувано...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...