11 февр. 2024 г., 08:28

След толкоз безутешна самота

927 2 1

Превалят дните. Тихо се оттеглят,

в покоя на логичните си нощи.

Заспивам сън, във който съм наследник,

на щастие несбъднало се още...

Живота ме поглежда изпод вежди. 

Размахва пръст на алчната ми мисъл.

Припомня, че е върнал в мен надеждата,

която в стихове за мъка бях отписал. 

Отдавна тъй не вдишвал благоденствие, 

аз исках този свят да ми дължи,

това което вярвам, че за мен си е -

да гледам в твойте влюбени очи...

Защо да нямам право да изисквам,

и вечно да се моля милостиво?

Нима на съвестта ми ще е чисто,

главата си щом скланям боязливо? 

И кой ще ме осъди, че съм грешник? 

(Единствен сам дължа си извинение.) 

Догаряща молитва ще съм в свещник, 

но няма да съм Богу опрощение. 

За давещите мъката, сълзи, 

от клетвите във Него на любовите, 

как силно ме обичат, но уви - 

им пречеше ръждата на оковите... 

Приел съм, че клишето е урок, 

разказан от препатили съдби. 

Едва сега е време за любов, 

и повече от всякога съм жив. 

А ти си по-голяма от мечтите ми 

макар, че те побирам в радостта, 

която се полага на душите ни, 

след толкоз безутешна самота... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

10.02.2024

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...