20 июл. 2008 г., 15:59

следлюбовно

952 0 7
Кристален смях - небивал страх!
Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?

Една звезда като светулка впива
отровен поглед в черното у мен.
Една луна ми се надсмива
на поривите в моя ден.

Една сълза препуска в лабиринти
и мисли се за санитар.
Бои се - мръсното ще чисти!
Проблемът е пра-стар!

Превръщам се в изгонената Ева,
но трябва ми един Адам.
За него аз да бъда Дева,
и... нека ми го каже сам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...