следлюбовно

Poetry » Love

947 0 7

Кристален смях - небивал страх!
Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?

Една звезда като светулка впива
отровен поглед в черното у мен.
Една луна ми се надсмива
на поривите в моя ден.

Една сълза препуска в лабиринти
и мисли се за санитар.
Бои се - мръсното ще чисти!
Проблемът е пра-стар!

Превръщам се в изгонената Ева,
но трябва ми един Адам.
За него аз да бъда Дева,
и... нека ми го каже сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Адам, на някои езици значи и ЧОВЕК! Късмет! Зем.

2009-05-12T10:56:37+03:00
Paur (Симеон Дончев)

с били

2009-03-09T08:33:55+02:00
враната (Маргарита Василева)

Й-й-й-ес!

2008-07-26T13:41:43+03:00
locaaa_f (Биляна)

"Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?"

красиво е, Светлана! поздравявам те!

2008-07-26T12:18:12+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме...
проблемът наистина е пра...пра...стар...
няма отърване...с обич, Светлана...хубав стих.

2008-07-21T11:38:49+03:00