Jul 20, 2008, 3:59 PM

следлюбовно 

  Poetry » Love
796 0 7
Кристален смях - небивал страх!
Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?

Една звезда като светулка впива
отровен поглед в черното у мен.
Една луна ми се надсмива
на поривите в моя ден.

Една сълза препуска в лабиринти
и мисли се за санитар.
Бои се - мръсното ще чисти!
Проблемът е пра-стар!

Превръщам се в изгонената Ева,
но трябва ми един Адам.
За него аз да бъда Дева,
и... нека ми го каже сам!

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??