18 июл. 2009 г., 22:22

Слепота

585 0 6

Слепи сме, в безредие вървим.

Ни един от нас на сто не вижда.

Колко вземаме, а колко ще платим?

Слепи, празни от  бездушие.

 

Слепотата не е дар, а наказание.

И самите ние зрение зашихме.

Съвестта си? Как ще я приспим.

И очите във душите ще извадим ли?

 

Всеки иска да е стотен зрящ.

Ала всъщност вижда колко всички.

В тоя свят, измачкан от поврат,

истинският сляп е ослепял от виждане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...