Слепи сме, в безредие вървим.
Ни един от нас на сто не вижда.
Колко вземаме, а колко ще платим?
Слепи, празни от бездушие.
Слепотата не е дар, а наказание.
И самите ние зрение зашихме.
Съвестта си? Как ще я приспим.
И очите във душите ще извадим ли?
Всеки иска да е стотен зрящ.
Ала всъщност вижда колко всички.
В тоя свят, измачкан от поврат,
истинският сляп е ослепял от виждане.
© Атанас All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
