Слепи сме, в безредие вървим.
Ни един от нас на сто не вижда.
Колко вземаме, а колко ще платим?
Слепи, празни от бездушие.
Слепотата не е дар, а наказание.
И самите ние зрение зашихме.
Съвестта си? Как ще я приспим.
И очите във душите ще извадим ли?
Всеки иска да е стотен зрящ.
Ала всъщност вижда колко всички.
В тоя свят, измачкан от поврат,
истинският сляп е ослепял от виждане.
© Атанас All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
