18.07.2009 г., 22:22

Слепота

583 0 6

Слепи сме, в безредие вървим.

Ни един от нас на сто не вижда.

Колко вземаме, а колко ще платим?

Слепи, празни от  бездушие.

 

Слепотата не е дар, а наказание.

И самите ние зрение зашихме.

Съвестта си? Как ще я приспим.

И очите във душите ще извадим ли?

 

Всеки иска да е стотен зрящ.

Ала всъщност вижда колко всички.

В тоя свят, измачкан от поврат,

истинският сляп е ослепял от виждане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....