Слушам те до вечност

Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено.

Всъщност, мога да те слушам цяла вечност.
Усмивките ти подаряват ми Вселена.
Не оставяш твойто бреме,
свежестта ти да отмие.

Искрата, дето в тебе пазиш,
не позволяваш да истине.
И макар да нямам вечност на земята,
пак бих те слушал от звездите.

Музика си ти, с неизвестен композитор.
Текста оставяш да напиша.
Мога да те слушам всяка вечер,
Съдба или Любов да те наричам?

А.А.