Слушам те до вечност
Слушам те до вечност
Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено.
Всъщност, мога да те слушам цяла вечност.
Усмивките ти подаряват ми Вселена.
Не оставяш твойто бреме,
свежестта ти да отмие.
Искрата, дето в тебе пазиш,
не позволяваш да истине.
И макар да нямам вечност на земята,
пак бих те слушал от звездите.
Музика си ти, с неизвестен композитор.
Текста оставяш да напиша.
Мога да те слушам всяка вечер,
Съдба или Любов да те наричам?
А.А.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.А. Всички права запазени
