3 апр. 2022 г., 08:40

Сляпата неделя

747 2 10

Знам, че ми прилягаше перфектно. 

Три пъти те мерих, като рокля. 
Само раз... И сряза ме ефектно. 
Още не успявам да се стопля.

 

Знам, че съживяваше плътта ми. 
Два пъти от пяна се прераждах! 
Само че неверните титани
в свойта параноя те изяждат.

 

Знам, че се обрекох да те помня. 
Само че съм жадна. И се газя —
два пъти ме счупи като стомна.
Третия до дупка ще те мразя!

 

Знам, че бях мишена. Ти — патронът.
Дважди позвъни. И ме застреля. 
Само че, наместо пощальонът, 
сляпата Темида бе. В неделя.

 

Три пъти пропее ли петелът, 
знам, от теб е ден да се отричам. 
Шекелите вече съм ги взела.
Повече не смея да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер!
  • Тук уж замисълът беше лирическата да изглежда прецакана, ама може и да не се е получила реализацията като хората.
  • Къде точно вкара счупената стомна, много не ми стана ясно, но пишеш закачливо и непринудено. То, това е цял жанр, много поетеси пишат така, как винаги успяват да прецакат мъжете и как трябва да бъдат извоювани, и завоювани, за да бъдат заслужената награда, използвана по предназначение.
  • Благодаря, че прочетохте, Пепи и Миночка! То и знаенето само не върши работа, като ти куца практиката, ама...
  • Знам! Че вече знам какво знам!
    Браво, знайке!

Палачинките на сляпата неделя 🇧🇬

Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...
682 4

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...