Сляпата неделя
Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми.
Два пъти от пяна се прераждах!
Само че неверните титани
в свойта параноя те изяждат.
Знам, че се обрекох да те помня.
Само че съм жадна. И се газя —
два пъти ме счупи като стомна.
Третия до дупка ще те мразя!
Знам, че бях мишена. Ти — патронът.
Дважди позвъни. И ме застреля.
Само че, наместо пощальонът,
сляпата Темида бе. В неделя.
Три пъти пропее ли петелът,
знам, от теб е ден да се отричам.
Шекелите вече съм ги взела.
Повече не смея да обичам.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
То, това е цял жанр, много поетеси пишат така, как винаги успяват да прецакат мъжете и как трябва да бъдат извоювани, и завоювани, за да бъдат заслужената награда, използвана по предназначение. 
