Сляпата неделя
Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми.
Два пъти от пяна се прераждах!
Само че неверните титани
в свойта параноя те изяждат.
Знам, че се обрекох да те помня.
Само че съм жадна. И се газя —
два пъти ме счупи като стомна.
Третия до дупка ще те мразя!
Знам, че бях мишена. Ти — патронът.
Дважди позвъни. И ме застреля.
Само че, наместо пощальонът,
сляпата Темида бе. В неделя.
Три пъти пропее ли петелът,
знам, от теб е ден да се отричам.
Шекелите вече съм ги взела.
Повече не смея да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
То, това е цял жанр, много поетеси пишат така, как винаги успяват да прецакат мъжете и как трябва да бъдат извоювани, и завоювани, за да бъдат заслужената награда, използвана по предназначение. 
