14 мар. 2009 г., 19:56

Слънцето и слънчогледът

1.1K 0 4

Ето слънцето изгря над

полята със слънчоглед и

моята главица нежна към

него се обърна най-напред.

Красив е той и погледи събира,

сърца разбива без проблем и

моето одавна срина, но пак е

слънцето за мен.

 

И щом се появи на хоризонта

и с блясъка си заблести,

знам, че пак ще се обърна -

слънчогледът слънцето следи!

Следи го той, следи,

дорде потули се и легне,

а слънчогледчето само стои

и чака пак да стане светло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...