Ето слънцето изгря над
полята със слънчоглед и
моята главица нежна към
него се обърна най-напред.
Красив е той и погледи събира,
сърца разбива без проблем и
моето одавна срина, но пак е
слънцето за мен.
И щом се появи на хоризонта
и с блясъка си заблести,
знам, че пак ще се обърна -
слънчогледът слънцето следи!
Следи го той, следи,
дорде потули се и легне,
а слънчогледчето само стои
и чака пак да стане светло!
© Мария All rights reserved.
. Поздрав! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=119508
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
