Ето слънцето изгря над
полята със слънчоглед и
моята главица нежна към
него се обърна най-напред.
Красив е той и погледи събира,
сърца разбива без проблем и
моето одавна срина, но пак е
слънцето за мен.
И щом се появи на хоризонта
и с блясъка си заблести,
знам, че пак ще се обърна -
слънчогледът слънцето следи!
Следи го той, следи,
дорде потули се и легне,
а слънчогледчето само стои
и чака пак да стане светло!
© Мария All rights reserved.