14.03.2009 г., 19:56

Слънцето и слънчогледът

1.1K 0 4

Ето слънцето изгря над

полята със слънчоглед и

моята главица нежна към

него се обърна най-напред.

Красив е той и погледи събира,

сърца разбива без проблем и

моето одавна срина, но пак е

слънцето за мен.

 

И щом се появи на хоризонта

и с блясъка си заблести,

знам, че пак ще се обърна -

слънчогледът слънцето следи!

Следи го той, следи,

дорде потули се и легне,

а слънчогледчето само стои

и чака пак да стане светло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...